Антитерористичният алианс и неговите мишени

Антитерористичният алианс и неговите мишени

Кои са пътищата за изкореняване на войнствения ислямски фундаментализъм?

Роберт СТЮКЕРС*

Терористичната атака срещу САЩ твърде прибързано бе квалифицирана като атака срещу всички държави-членки на НАТО и като последица от това бяха стартирани автоматично действащите механизми на пакта. През миналото столетие подобни “автоматично” действащи механизми ускориха началото на Първата световна война и помогнаха за избухването на Втората. Приемайки като абсолютно необходимо създаването на световен съюз за изкореняване на тероризма, не можем да не отбележим, че най-важното днес е да изясним що за цели си поставяме във войната с тероризма и кои са истинските мишени в нея. НАТО очевидно не е в състояние сама да се справи с подобна задача, а сегашното и активиране навява опасения, че в наземните операции в Афганистан или срещу ислямистите в алжирската пустиня например, ще бъдат използвани предимно десантни части от Великобритания, Франция или Полша, докато американците ще се ограничат с логистична подкрепа и удари от въздуха.

Всъщност, ако действително се стремим към създаването на

Световен алианс срещу тероризма

и ако Русия, Китай и Индия приемат да участват в битката с радикалния ислямизъм заедно с Америка, логиката изисква да бъдат предприети друг тип операции. На първо място следва да бъде разрешено на руснаците, разполагащи със значителни сили в Таджикистан и подкрепящи частите на убития наскоро най-голям противник на талибаните Шах-Масуд, отново да навлязат в Афганистан за да помогнат за установяването там на един приемлив за света режим. Западът трябва да прекрати антируските нападки по повод войната в Чечения, а Москва да бъде оставена да смаже безжалостно ислямистите в Кавказ.

На второ място, трябва да се разреши на индийската армия да се придвижи на север, съединявайки се с руските части в Памир за да бъде окончателно изолиран Пакистан, основният потенциален съюзник на талибаните.

Следва да бъдат развързани ръцете на китайците за да се справят с тюркските сепаратисти в Такламахан и Джунгария, също поддържащи тесни връзки с афганските талибани. На свой ред САЩ трябва да извадят Иран (откровен враг на режима в Кабул) от списъка на “държавите-парии”, давайки му възможност да предприеме решителни мерки срещу про-талибанските банди, контролиращи наркотрафика към Русия и Европа.

Ако действа по този начин и приеме всички тези страни за свои макар и временни съюзници, Америка ще съдейства за успокояването на цяла Средна Азия, където фундаменталистката лудост ще бъде изкоренена, а тероризмът – прекратен. Съмнително е обаче, че това е истинската цел на операцията “Tрайна свобода”. Твърде вероятно е да се окаже, че целта е овладяването на Кабул – при това със силите на десантни части от Великобритания, Германия или френския Чуждестранен легион и превръщането на града и околностите му в огромен укрепен военен лагер на НАТО, защитаван от американската авиация и ракети и снабдяван чрез американските и британски бази в Индийския океан. Създаването му ще позволи на САЩ да контролират целия регион, държейки в шах руснаци, индийци и иранци. Страничен ефект от подобно развитие ще бъде окончателното погребване на надеждите за създаване на самостоятелни европейски въоръжени сили, тъй като на практика ядрото им ще бъде приковано в Афганистан, а единствената реална военна сила на Стария континент ще остане съюзната на Америка 600-хилядна турска армия.

Не е ли парадоксално, че изкореняването на тероризма (това ново “абсолютно зло” причинило трагедията в Ню Йорк и Вашингтон), което на практика може да се реализира единствено с обединените усилия на един “евразийски алианс” (Русия, Индия, Китай и Иран) се сблъсква със съпротивата тъкмо на пострадалата от терора Америка?

Логично е битката, обявена от Буш-младши, да стартира с прекратяването на всякаква американска помощ за ислямските фундаменталисти и с категорично осъждане на мръсната роля, която играе Саудитска Арабия в осъществяването на техните сценарии. Ако приемаме, че талибанските бази в Афганистан трябва да бъдат унищожени, логично е да смажем и другия полюс на фундаменталисткия бином, а това е тъкмо режимът в Риад – матрицата на войнствения ислям, родината на Бин Ладен и на повечето заподозрени за кървавите атентати в Америка. Дали обаче американските морски пехотинци са готови да окупират Мека, парализирайки мюсюлманските радикали? Едва ли.

Впрочем, дали САЩ и британските им съюзници са готови незабавно да прекратят и тайната подкрепа, оказвана досега на алжирските ислямисти? Или да упражнят необходимия натиск върху правителството на Египет за да предприеме по-сериозни мерки срещу местните мюсюлмански фанатици, систематично тероризиращи и убиващи египетските християни – коптите (17% от населението)? Дали Вашингтон е готов да накара най-близкия си съюзник Турция да спре да се гордее, че е наследник на османския ислямизъм, да признае извършването на геноцида над арменците и най-после да се извини за него? Ще спрат ли американците да подкрепят ислямистките банди в Пакистан, Индонезия, Филипините или Малайзия? Ще престанат ли да подкрепят албанските ислямисти, разрушили само преди няколко месеца нещастната Македония?

В името на невинните жертви

от Ню Йорк и Вашингтон, САЩ трябва да признаят ужасните грешки, извършени от тях с поощряването на ислямистите в различни точки на света.

Що се отнася до позицията на европейската “нова десница”, тя е: категорично отхвърляне на всички опити да бъде оправдан войнствения ислямски фундаментализъм за извършените от него злодеяния срещу Америка и, в същото време, не по-малко категорично неприемане на стремежа те да бъдат използвани за налагане на американската хегемония в оформящият се глобален алианс срещу тероризма. Европа трябва да пази своята независимост, ръководейки се единствено от собствената си визия за бъдещето.

[СЪДЪРЖАНИЕ]